Днес гледах един филм, покрай който ми се случиха много неща за първи път:

• За първи път попаднах в Руския културноинформационен център (РКИЦ) - яко СССР стайл е.
• За първи път бях на отворена безплатна прожекция (не само за журналисти).
• За първи път бях в салон сред аудитория на средна възраст над половин век.
• За първи път гледах кино в съотношение 4:3 (даже имам чувството, че беше по-близо до 3:3).
• За първи път гледах филм от Азербайджан - Национальная бомба.
• За първи път гледах филм на руски език с английски субтитри.

По принцип (казват, че) първият път боли, обаче този ми хареса. Жанрът - трагикомедия. Твърде шантаво, даже извратено чувство за хумор. (Една немалка част от публиката, може би възмутена, си замина рано-рано.) Ще цитирам няколкото the best епизода, които още не съм забравил:

1) Бащата на главния герой умира драматично (в нещо, което може би представлява кратер на солна мина) пред очите на съпругата си, като постепенно потъва и последното, което вижда тя от него е конфигурация от три пръста с преобладаващ палец. (Към финала на мястото на смъртта синът построява паметник архитектурен шедьовър, който изобразява именно този културологичен жест.)

2) Съпругата на гордо самоубилия се мужик почва бурно да реве още от този момент и до края на филма не спира. Поради тази й дарба почват да я канят на погребения, тя става професионална оплаквачка и понеже в селото често умират хора, семейството й се замогва.

3) Първото влюбване - синът не отлепя поглед от една девойка, която минава няколко пъти покрай него, накрая тя го пита що я зяпа, той я пита тя що минава пет пъти, тя казва, че се изгубила, а той от разстоянието на времето заключава: “Толкова я съжалих, че се ожених за нея.”

4) Как да уволняваш:
- Имам една добра и една лоша новина - с коя да започна?
- С добрата.
- Добрата е, че ти 40 години служи вярно на родината. Лошата е, че ми ограничиха бюджета.

5) Вече пенсионираният монтажист отива на интервю в радиото. Предлагат му да си каже каквото му е на душата, защото вече е дошла демокрацията, и той решава, че ще танцува… а всичките му близки щастливо звънят един на друг да се похвалят, че техният танцува по радиото.

P.S На разочарованите - извинявам се за подвеждащото заглавие.
P. S. S. Как е по-правилно да се каже: пръв път или първи път?!

(0 гласа)

 Loading ...

Постингът "Първият път" е публикуван на 8 ноември 2007 г., четвъртък, 23:08 ч. в категория Филми. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.