Sasho's Blog

Блог за мъдри и не толкова мъдри мисли,

За блога

За мнения, предложения, критики или въпроси за блога, използвайте
формата за контакти


Национальная бомба

Днес гледах един филм, покрай който ми се случиха много неща за първи път:

  • За първи път попаднах в Руския културноинформационен център (РК?Ц) – яко СССР стайл е.
  • За първи път бях на отворена безплатна прожекция (не само за журналисти).
  • За първи път бях в салон сред аудитория на средна възраст над половин век.
  • За първи път гледах кино в съотно?ение 4:3 (даже имам чувството, че бе?е по-близо до 3:3).
  • За първи път гледах филм от АзербайджанНациональная бомба.
  • За първи път гледах филм на руски език с английски субтитри.

По принцип (казват, че) първият път боли, обаче този ми хареса. :cool: Жанрът – трагикомедия. Твърде ?антаво, даже извратено чувство за хумор. (Една немалка част от публиката, може би възмутена, си замина рано-рано.) Ще цитирам няколкото the best епизода, които още не съм забравил:

Национальная бомба

1) Бащата на главния герой умира драматично (в нещо, което може би представлява кратер на солна мина) пред очите на съпругата си, като постепенно потъва и последното, което вижда тя от него е конфигурация от три пръста с преобладаващ палец. (Към финала на мястото на смъртта синът построява паметник архитектурен ?едьовър, който изобразява именно този културологичен жест.)

2) Съпругата на гордо самоубилия се мужик почва бурно да реве още от този момент и до края на филма не спира. Поради тази й дарба почват да я канят на погребения, тя става професионална оплаквачка и понеже в селото често умират хора, семейството й се замогва.

3) Първото влюбване – синът не отлепя поглед от една девойка, която минава няколко пъти покрай него, накрая тя го пита що я зяпа, той я пита тя що минава пет пъти, тя казва, че се изгубила, а той от разстоянието на времето заключава: “Толкова я съжалих, че се ожених за нея.”

4) Как да уволнява?:
- ?мам една добра и една ло?а новина – с коя да започна?
- С добрата.
- Добрата е, че ти 40 години служи вярно на родината. Ло?ата е, че ми ограничиха бюджета.

5) Вече пенсионираният монтажист отива на интервю в радиото. Предлагат му да си каже каквото му е на ду?ата, защото вече е до?ла демокрацията, и той ре?ава, че ще танцува… а всичките му близки щастливо звънят един на друг да се похвалят, че техният танцува по радиото.

P.S На разочарованите – извинявам се за подвеждащото заглавие. :wink:
P. S. S. Как е по-правилно да се каже: пръв път или първи път?! :roll:


Постингът "Първият път" е публикуван на 8 November 2007 г., Thursday, 23:08 ч. в категория Филми. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.

3 коментара

  1. Само че това не прилича на солна мина, а на тундра :)

    men

  2. знае ли човек?! но тундрите май не са заснежени, а по-скоро заскрежени… (сори, ако това бе?е много неграмотно изказване. :) )

    sasho

  3. търсех този филм по торентите и попаднах тук :twisted:
    забравил си да напи?е?, че когато майката се разрида веднъж завинаги, роднините й ревяха също-когато говорят с нея, по телефона или на живо-за да не я извадят от това й състояние, че ще си загуби работата :lol: :lol: :lol: :lol:

    avramil

Вашето мнение