Днес гледах един филм, покрай който ми се случиха много неща за първи път:

• За първи път попаднах в Руския културноинформационен център (РК�?Ц) – яко СССР стайл е.
• За първи път бях на отворена безплатна прожекция (не само за журналисти).
• За първи път бях в салон сред аудитория на средна възраст над половин век.
• За първи път гледах кино в съотно�?ение 4:3 (даже имам чувството, че бе�?е по-близо до 3:3).
• За първи път гледах филм от Азербайджан – Национальная бомба.
• За първи път гледах филм на руски език с английски субтитри.

По принцип (казват, че) първият път боли, обаче този ми хареса. Жанрът – трагикомедия. Твърде �?антаво, даже извратено чувство за хумор. (Една немалка част от публиката, може би възмутена, си замина рано-рано.) Ще цитирам няколкото the best епизода, които още не съм забравил:

1) Бащата на главния герой умира драматично (в нещо, което може би представлява кратер на солна мина) пред очите на съпругата си, като постепенно потъва и последното, което вижда тя от него е конфигурация от три пръста с преобладаващ палец. (Към финала на мястото на смъртта синът построява паметник архитектурен �?едьовър, който изобразява именно този културологичен жест.)

2) Съпругата на гордо самоубилия се мужик почва бурно да реве още от този момент и до края на филма не спира. Поради тази й дарба почват да я канят на погребения, тя става професионална оплаквачка и понеже в селото често умират хора, семейството й се замогва.

3) Първото влюбване – синът не отлепя поглед от една девойка, която минава няколко пъти покрай него, накрая тя го пита що я зяпа, той я пита тя що минава пет пъти, тя казва, че се изгубила, а той от разстоянието на времето заключава: “Толкова я съжалих, че се ожених за нея.”

4) Как да уволнява�?:
- �?мам една добра и една ло�?а новина – с коя да започна?
- С добрата.
- Добрата е, че ти 40 години служи вярно на родината. Ло�?ата е, че ми ограничиха бюджета.

5) Вече пенсионираният монтажист отива на интервю в радиото. Предлагат му да си каже каквото му е на ду�?ата, защото вече е до�?ла демокрацията, и той ре�?ава, че ще танцува… а всичките му близки щастливо звънят един на друг да се похвалят, че техният танцува по радиото.

P.S На разочарованите – извинявам се за подвеждащото заглавие.
P. S. S. Как е по-правилно да се каже: пръв път или първи път?!