Отиде си един от най-големите шахматисти — единайсетият световен шампион Робърт Джеймс Фишер. Той остана в историята не само заради нечуваните си шахматни умения (шампион на САЩ на 14 години, гросмайстор на 15 — когато още не e имало Fritz), но и защото бе символ на свободния свят. Сам-самичък, без държавна подкрепа зад себе си, той успява да смаже цялата обединена срещу му съветска машина (използвайки, освен собствения си гений, тъкмо достиженията на руската школа — Боби напуска училище на 14 г., след като казва, че учителите могат да се учат от него, не той от тях, и се захваща да учи нещо полезно, а именно руски език…). Спечелването на световната корона срещу Борис Спаски през 1972 г. се превръща в триумф на красивия шах, но и в страхотно унижение над непобедимия дотогава Съветския съюз, който влага огромни ресурси в шахмата и го разглежда като оръжие в Студената война. Отсам Желязната завеса титлата на американеца се приема като многозначителна победа над “прогресивните сили” и знак свише, че СССР не е непобедим.

Друг е въпросът, че американската държава никога не отдаде дължимото на Фишер и той умря в изгнание чак в Рейкявик, където се състои историческият мач със Спаски. Преди падането на Берлинската стена Америка подозира Фишер в сътрудничество с КГБ, а след това подлага на гонения из целия свят своя единствен световен шампион. Разбира се, Боби дължи това отношение и на собственото си мизантропство и на радикалните си политически възгледи. Той ще бъде запомнен не само с потискащото надмощие над съветските шахматисти, но и с многобройните си капризи към организаторите на турнири и причудливото си поведение извън залата. Сред странностите на Боби са антисемитизмът (въпреки че самият той, както почти всички световни шампиони по шах, има еврейска кръв), презрението му към нежния пол (заради по-слабите шахматни умения на жените), отказа му да играе с претендента Карпов в насрочения мач за защита на световната му титла през 1975 г. (защото FIDE не изпълнява 3 от 64-те му условия), бягството от света за близо 20 години, нарушаването на забраната на американското правителство да отиде в Югославия през 1992 г., за да изиграе мача си със Спаски и да се завърне на шахматната сцена, след което пак да изчезне безследно…

Познавам хора, които обожествяват Боби Фишер и съм сигурен, че са плакали като деца, когато са чули за смъртта му. За тях Фишер наистина бе символ на свободата, опозиция на болшевизма, олицетворение на естетиката в шаха, един от тези, заради които шахът не е само спорт, нито само наука (в каквато се опитваше да го превърне съветската школа начело с Ботвиник)… но и изкуство, поле за творчество и фантазия. Руският коментатор Сергей Шипов днес написа:

Това е колосална загуба! Отиде си от живота един от най-великите играчи, фанатично предан на шахмата. Той направи много за всички нас. Именно благодарение на Фишер шахматът стана професия и за него узнаха във всички краища на света… Великият американец придвижи значително напред теорията на шахмата, спечели множество турнири, стана световен шампион, изобрети шахматния часовник с добавка на време и шахмата на Фишер (със случайно разполагане на фигурите в началната позиция). Смъртта на Фишер е край на златния век в шахмата.

Този път Боби избяга завинаги от хората, но сигурно горе му е по-интересно, защото има възможност да научи онзи там да мести фигурките малко по-добре. Между другото, възрастта, на която си отиде Боби Фишер, е 64 - колкото са квадратите на шахматната дъска.

(1 гласа, средно: 6 от 6)

 Loading ...

Постингът "Символът Боби Фишер" е публикуван на 18 януари 2008 г., петък, 22:51 ч. в категория Шах. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.