Поетичното произведение долу е малко старо, но като закъсняло лично литературно откритие се чувствам длъжен да го споделя с вас. Няма как този художествен текст да не възбуди интереса на любопитния читател и ценител на високата българска поезия. Текст, достоен да попадне в рубриката “Без коментар”. Той е толкова силен, че няма нужда от сложен критически анализ, може би само от няколко обяснителни биографични, академични и творчески бележки за личността на поета.

Ако случайно не сте чували за него, Огнян Герджиков е виден български политик от НДСВ и известен български професор (хвала!), за съжаление на целокупното българско студенство, не по литературознание, а по право. Щастливи са студентите в Юридическия факултет на Софийския университет! Какво ли е да попиваш знания от прочути политически личности и славни представители на НДСВ като Огнян Герджиков и Георги Петканов. (След благородно подадената си министерска оставка в последните дни г-н Петканов без съмнение ще има повече време да учи щастливите студенти в СУ на правосъдие…)

Та поетът Герджиков не е обикновен човек и проявява необикновените си таланти не само на литературното поприще…

Ето кратка негова визитка от Wikipedia, която вероятно съвсем скоро ще бъде ъпдейтната със списък от лирическите произведения на автора (дай Боже и стихосбирка):

Професор Огнян Стефанов Герджиков е български юрист и политик, председател на 39-то Народно събрание (2001–2005).

Роден е на 19 март 1946 г. в София. Завършва юридическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в хамбургския институт „Макс Планк“. Професор по търговско право в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-то Народно събрание. На 4 февруари 2005 ок. 13:00 часа 119 депутати гласуват Герджиков да напусне своя пост и по този начин той е свален предсрочно от длъжността Председател на Народното събрание. Избиран е два пъри за народен представител от листата на НДСВ. Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото Народно събрание.

А ето и стихотворението, което няма нужда от коментар:

Запек

Огнян Герджиков

- Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.
Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.
Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.
Ако го насилиш – писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.
Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.
Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.
В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.
Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.

Декември, 2004, О.Г.
Гърция

(0 гласа)

 Loading ...

Постингът "Лирика от българския професор, политик и поет Огнян Герджиков" е публикуван на 5 юни 2007 г., вторник, 20:56 ч. в категория Език. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.