Мат Кътс от Google пише в своя блог какъв добър защитник на личната информация е най-голямата търсачка в света. Един от неговите аргументи е, че (за разлика от своите конкуренти) напоследък в Google са решили да направят анонимни търсенията с давност 18-24 месеца. Освен това, данните, които ви искат, за да си направате акаунт в Gmail, са относително ограничени.

Ако се притеснявате за личните си данни, не се страхувайте от Google, а от интернет доставчика си:

Вашият провайдър има много по-подробни данни за местата, които посещавате в Интернет, знае кой сте и може да се увери в това чрез информацията от кредитната ви карта, и със сигурност има вашето IP. При Google, ако изчистите кукитата и изключите кабелния си модем за минута-две, ще имате съвсем нов IP адрес. Google няма да знае, че това е същият човек, но вашият провайдър ще знае.”

Дискусията под постинга е доста по-интересна (много благородно завиждам )… Един читател например отбелязва логично, че интернет доставчикът, за разлика от Google, не колекционира и не организира получената информация. Друг напомня, че според американските закони Google (като всяка американска компания) няма право да разкрива информацията, която е предоставила на властите.

Идва въпросът Google всъщност не е ли също интернет доставчик с безплатния безжичен достъп, който предоставя засега ограничено. Като се комбинират данните на провайдъра, на търсачката, пощата, онлайн офис-пакета, месинджъра и пр., ще имаме възможност да получаваме доста персонализирана реклама. Ако използваме един и същ доставчик на всички тези услуги, разбира се.

И един български поглед към същите проблеми: Чудо(вище)то Google / web2.0 / tech.

Ето, нека вземем конкретен пример от Google-лексикона: в ред страни изчезват някои думи и имена: White Nationalism, Nazism, Holocaust denial - в Германия и Франция, Falun Gong - в Китай, всичко, свързано с критика на сциентизма – в Америка. Може би така трябва, но каква тогава е радостта от притежаването на една наистина свръхмощна търсачка? Какво я отличава от всяка друга една комерсиална търсачка, готова да свърши за нас единствено това, което реши собственикът й?

На мен все пак ми се струва, че за световната цензура не е добре да обвиняваме световните търсачки. Ако в Китай нямаше тоталитарен режим, а във Франция, САЩ и пр. си избираха по-умни политици, Сергей Брин и Лари Пейдж едва ли щяха да се правят на Биг Брадър.

(2 гласа, средно: 5.5 от 6)

 Loading ...

Постингът "Google & Security" е публикуван на 27 април 2007 г., петък, 16:54 ч. в категория IT. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.