Back again. В Америка не е толко лошо, да ви кажа. Както Алеко е забелязал, обемите там са доста различни и може да се стреснеш, ако си неподготвен. Но ако преодолееш шока от големите улици, Ниагарския водопад и Чикагската кланица, има опасност да ти хареса. Някой път може би и аз ще напиша пътепис. Иначе, и сега май съм с единия крак там, и предполагам, че рано или късно ще се върна да видя още ли не бият негрите…

Докато аз се скитам по света и лъжа усмихнат хората и себе си, че вече не ми липсват, в китната родина чудеса се случват - политически, икономически, културномасови. Ние пак сме тук, Бойко Борисов и чалгата също. Този много популярен (1/5 сред гласоподавателите в София) и много прост бивш пожарникар и бивш телохранител на Тодор Живков явно ще бъде кмет и продължител на светлото дело на г-н Софиянски още известно време - докато не рече да стане премиер, президент или монарх. Доста спорно е дали ще бъде по-голям срам, отколкото беше г-н Сакскобургготски и отколкото е г-н Гоце… А чухте ли къде Борисов отпразнувал победата си - в чалга клуба на Любо Пенев. Най-въртянта песен била любимото парче на генерала “Батальонът се строява”, имало е и специален еротичен поздрав от Азис. Наблизо били и други видни европейски християндемократи от партията на Бойко Борисов… Въобще, чалгата рулира.

Оказа се обаче, че истинският победител бил онзи усмихнат продукт, бивш сърдечен почитатал на “негово величество”, когото рекламираха като прах за пране и чиято бая американизирана и бая инфантилна кампания на пръв поглед струваше колкото на всичките му останали конкуренти, взети заедно. Победил с 20-30% по-малко от победителя и с 2-3% повече от най-посредствения комунистически кандидат ever. Доста забавно и доста обидно за избирателите.

Още по-funny (простете американизирания ми речник) е как преди изборите всички отвсякъде обясняваха, че трябвало да се гласува. Все едно това е смисълът на живота ми, и че ако гласувам, Бойко Борисов ще стане по-малко прост, Мартин Заимов - по-малко неадекватен, Бриго Аспарухов ще спре да говори и да изглежда като Георги Димитров на Лайпцигския процес, Тити Папазов няма да фъфли и поне 10% от речта му ще стане разбираема, Юлиана Дончева и как се казваше онази от НДСВ ще спрат да изглеждат като евтини магистрални труженички, а Иван Костов ще си подаде и ще си приеме оставката.

Докато обективните български журналисти (включително водещи на новини) в обективните български медии обясняваха как трябва да изпълним гражданския си дълг над урните, и в същото време устройваха интервюта срещу заплащане за всеки пожелал кандидат, покрай капките чух някаква кратка анкета сред английски заселници в Търновско от типа “Ще гласувате ли”… Един от запитаните джентълмени се оказа журналист (преди бил в BBC), който каза, че по негово мнение професията му го задължава да НЕ гласува… Какви родоотстъпници и предатели на гражданското общество били тези британски журналя.

Между другото, много голям срам и лично разочарование от “Дневник” и “Капитал”. Тези уж сериозни издания съвсем сериозно нарушиха закона в неделя, като цял ден публикуваха временни резултати от изборите. На всичко отгоре, даже не направиха опит да прикрият закононарушението си с цветя, песни и прочее тъпи трикове, ами съвсем експлицитно си пишеха имената на кандидат-кметовете. Най-тъжното е, че това са медии, които (уж) държат на професионалната етика, колегиалността и т. н. Дано ги съдят до дупка.

На финала, да се похваля и с една добра новина и лично постижение - вижте кой сега е номер 1.

(2 гласа, средно: 6 от 6)

 Loading ...

Постингът "Ние пак сме тук!" е публикуван на 30 октомври 2007 г., вторник, 10:01 ч. в категория Медии. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.