Когато ченгето Кеворкян псува ченгето Коритаров в ефира на “Скат”, в студиото на ченгето Енчев, и всички тези заедно търсят Истината, това изглежда забавно. Никой не вярва на Коритаровите влажни сини очи, като твърди, че не върти бизнес с олигарси и политици, защото всички помнят как със същите влажни сини очи гледаше зрителите си, докато ги лъже, че няма досие, а после, че се гордее с него. Никой не вярва на Кеворкяновия морализаторски патос и вряканията му за журналистическа етика и плурализъм, защото всички са гледали серията активни мероприятия във “Всяка неделя”, организирани срещу определени личности, на които думата беше давана само след намеса на регулатора. Никой не вярва на Гарелов, защото всички са гледали скучните, добре подготвени сценарии на “Панорама”, в които водещият рецитира предварително написани въпроси, а интервюираният рецитира предварително написани отговори. Никой не вярва на Гранитски, защото всички виждат как съвсем не по интелектуалски се умилква около Първанов, Румен Петков и други особено неприятни фигури на властта.

Познавам обаче хора, които вярват на Димитри Иванов. И го четат с удоволствие… и уважение. И те вероятно се чувстват доста тъпо след това:

По повод списъка на комисията за досиетата: Под достойнството ми е да отговарям на отрепки. Няма да ги удостоя с отговор.
Джимо

Както и останалите си колеги от БНТ, агенти на ДС, Димитри Иванов дължи отговор не на комисията по досиетата, а на своите зрители и читатели. Не за Второ, а за Шесто.

(Update една седмица по-късно — Q&A: Джимо, защо си бил шпионин?
Гадният вкус в устата обаче остава…)

Комисията по досиетата потвърди, че българският президент бил сътрудник на Държавна сигурност. На мен не ми е голям проблем, че човекът вършил някаква (уж)научна работа за ДС няколко месеца преди 10 ноември, а това, че го е крил от обществото 17 години, и че си призна насила. Имаме си президент лъжец, но, както се казва, това не е новина.