Днес, 18 години след Десети ноември, не е модерно да се говори за политика. Преходът е свършил (казват) — животът ни се е нормализирал, един вид. Няма нужда от политика. По-забавно е да си лафим за лайфстайл, мода, риалити, поп, поп-фолк, гъза на Азис и мускула на Бойко Борисов.

Модерно е да си прост, нахален, да купуваш избори, да не ходиш на работа, да се показваш всеки ден по телевизора, да си бръснат нула номер, да имаш 40 думи в речника, да си бил пожарникар и мутра, да си охранявал Тодор Живков.

…По БНТ даваха документален филм за Богдана Карадочева. Показаха все по-далечните кадри от големите сини митинги. Морета от хора, усмивки, надежди, идеи… Георги Минчев, Васил Найденов, Васко Кръпката, Милена, Валди Тотев, Кирил Маричков, Вили Кавалджиев… Вдигни очи, последен валс, времето е наше… Вестник “Демокрация”.

Азис, Преслава, Сашка Васева, доко-доко, дънките шти цепна, бяла роза ще ти купя… Бизнесмени, заменки, строителства, молове, обръчи от фирми, държавата като корпорация. Слави Трифонов и Бойко Борисов. “Труд” и “24 часа”. Ще рушат зала “България”, за да вдигат търговски център.

Добре, че не съм достатъчно възрастен, та да питам — за това ли мечтаехме?