По случай светлата дата — стихотворение от уж-нейния тъмен поет, който си замина 19 г. по-късно.

Пак за славея

Константин Павлов

Мили славею,
ще затворя прозореца.
Съмнителни са тези оди,
с които ме преследваш всяка нощ.
О, аз отдавна щях да ти повярвам,
ако не беше толкова настойчив.
Но днес в един-единствен трепет
на най-любовната ти песен
като светкавица ме хрясна
несбъднатият ти копнеж
за хищни нокти и железен клюн.
Мили славею,
ще затворя прозореца.
Прекланям се пред песента ти -
но се плаша,
че в някоя безлунна нощ,
когато изведнъж ти израстат
орлови нокти и железен клюн,
ще влезеш тихо в романтичната ми стая
и ще изтръгнеш от гърдите ми
размекнатото ми сърце.

Константин Павлов

Няма вече да съм злобен
и предизвикателен.
Средствата и враговете ще подбирам.

Сбогом Сòфийо,
отивам сред природата!

Имам симпатична къщичка в Курило -
ще поправя старата ограда,
кротко и незабележимо ще живея.
Зимно време ще си размишлявам,
лятно време ще отглеждам…
Какво ще отглеждам?!
В буреняците змии се стрелкат само.
Нищо -
вместо пощенски гълъби
ще отглеждам змии.
Всичко се постига с добрина.
Казват, че змиите много се призързвали.
Ще ги пращам
за дребни услуги
в домовете на враговете ми.

Поетът, който знаеше и как да мълчи.

Един фрагмент на Константин Павлов, писан кой знае кога:

Много се възхищаваха, много реклами, много изобщо суперлативи за мултипликационната съветска серия “Ну, погоди”, където заекът малтретира вълка. А това е немощно претворяване на българската поговорка: “Дошло е време заек вълк да ебе и той да си трае”. Възхищават се на “Ну, погоди”, а смятат родната (стара) поговорка за циничен намек спрямо сегашната действителност.

“Жанет 45″ има страхотни издания с твърди корици на поезията, фрагментите, пиесите и сценариите на К. Павлов.

Константин Павлов

Няма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.

Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
“Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив…”
И ми се усмихва.

Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.

И ме дави непозната гадост.

Сякаш ме целуват похотливо
бебета с мустаци и бради.