Да живее българската литература, да живее българското слово, Отечеството няма да е в крайна опасност, докато има такива хора и такива министри. Заповядайте на чаша вино и легендарни автографи. Да живее Отечеството – на оружие!!! (От Иван Гранитски за Румен Петков)

Познавате ли някой трезвен съвременен човек, който държи в активния си речник думата “отечество” и я употребява без ирония? Бих се обзаложил, че не познавате и че причината не е в бедния ви речник. Е, българските самопровъзгласяващи се интелектуалци (наскоро чух, че и издателят на Playboy е интелектуалец) с удоволствие ползват тази лексика не само в епистоларното, но и в устното си творчество. Отечествените въпроси, народната воля, проекцията на вечността, националпредателската злощастна политика… Това са думите, които ежедневно доказват “патриотизма” на интелектуалците. Понякога те го проявяват в подкрепа на братския сръбски народ, друг път в подкрепа на братския сръбски диктатор, понякога и в защита на истинския си брат, който е “най-алтруистичният” им познат (за да станеш вносител на цигари с прякор Маслинката, явно е нужна грамадна любов към ближния). Най-силна обаче е подкрепата им за алтруистичните и патриотични български държавници от най-патриотичната българска партия, която е давала, дава и ще дава толкова много за отечествената просвета. Да живее!

Докога, по дяволите, анимационният герой милиционер, който се води кмет на българската столица, и наглият мафиот — май даже и милиционер не е — който се води министър на вътрешните работи, ще блокират центъра на София при всеки пиклив футболен мач!