Как е, купонясвахте ли яко? Такъв невероятен празник е Трети март, че ако си “истински патриот”, няма как да не се напиеш от мъка, слушайки вълнуващите речи на президента историк, хаха. Много поводи за национална гордост и всенародни празненства:
1. Дядо Иван е дошел да ни освободи поради безкористната си славянска привързаност, в която няма никакви политически подбуди. Хвала на добрия цар!
2. Въпросният цар, който е кръстен Освободител, защото е освободил братския славянски народ, хаха, е получил фамозен подарък за рождения си ден — ПРЕЛИМИНАРЕН договор — от своя дипломат граф Игнатиев (който пък в замяна получил от него нещо като понижение, но и улица на свое име от братския народ).
3. “Великите сили” са ни прецакали, което винаги е повод за гордост. Нищо, че всъщност спазват предвоенните споразумения с Русия.
4. Появил се е прекрасен националистически мит, наречен Сан-Стефанска България, който и в 21. век с трепет повтарят елитни историци и политици, а изключително образовани журналисти от улица “Сан Стефано” през 2008 г. казват, че в предградието Сан Стефано през 1878 г. е сложен край на Руско-турската война, хаха.
Със сигурност не изпитвам дори минимални симпатии към съветския другар и ярък представител на КГБ Владимир Путин, но намирам за леко безвкусни плакатите, разлепени из София в знак на протест срещу височайшата му визита. Не е ли малко провинциално в 21-ви век да казваш на когото и да е Go home? Особено ако си претенциозна дясна партия, чиито малеещи избиратели като че ли предпочитат малко по-дълги послания.
Какво ще рече “Путин (,) вън”? Иди си в Русия и не се занимавай с нас. Забрави ни, понеже вече станахме вропейци. Забрави, че тук населението е избрало управляващи, чийто идол си ти. Забрави, че президентът на тази държава ти е нещо като колега по линия на КГБ. Забрави, че презимето на министър-председателя й е Дмитриевиеч. Забрави, че Трети март е национален празник…
Как си го представяте това?
Няма да го бъде, поне в близко бъдеще. Други ден Путин ще си иде у дома, ще е все така доволен от успешното си сътрудничество с българската политика и бизнес, от тържествата по случай честването на фантастичния Сан-Стефански договор, от срещите и целувките с нашите видни “политици” и “интелектуалци”, а българо-руската дружба ще достигне нови газови, енергийни и художествени висоти.
Не че не трябва да се протестира срещу Путин. Трябва вероятно. Но малко по-смислено, ако може… и малко по-често. Има и по-възпитани начини да изразиш гнева си срещу потъпкването на свободата на словото, убийствата на журналисти, преследването на политически противници, полицейщината, политиката към бившите сателити и други особености на управляваната от Путин Русия. Вместо един-два дни да призовават Путин да си ходи в Русия, вече почти отишлите си от България десни политически партии, нормалните интелектуалци и нормалните медии биха могли да обясняват по-начесто и по-подробно какво се случва в Голямата северна страна. Не само, когато цар Путин ни дойде на гости.
Из тайбрека между Александър Гришчук (Русия) и Сергей Рубльовски (Русия) в мачовете между претендентите за финала на световното първенство на FIDE в Мексико тази година. Партията, между другото, завършва реми.
Ето какви планетарни успехи може да постигне великият руски народ само с четка в ръка, малко блажна боя и достъп до Интернет (преди другарят Путин да им го резне).
Извънредният и пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България Анатолий Викторович Потапов връчи три ордена “Великая победа” (1941 – 1945 г.), два ордена “Петър І Велики” с лента и един “Ломоносов”, предаде репортер на Агенция “Фокус”.
За цялостен принос в журналистиката бе награден Кеворк Кеворкян. При връчването на ордена “Петър І Велики” посланик Потапов подчерта, че Кеворкян е допринесъл не само за българо-руските отношения, но и за развитието на свободното слово. Агенция “Фокус”
Предложение от щастливите български телевизионни зрители: Нека освен изявеният журналист г-н Кеворк Кеворкян (творчески псевдоним Димитър), и неговият не по-малко изтъкнат колега г-н Георги Коритаров (никнейм Алберт) да получи награда за цялостен принос в журналистиката - от сръбския и от китайския посланик.
Със сигурност не изпитвам дори минимални симпатии към съветския другар и ярък представител на КГБ Владимир Путин, но намирам за леко безвкусни плакатите, разлепени из София в знак на протест срещу височайшата му визита. Не е ли малко провинциално в 21-ви век да казваш на когото и да е Go home? Особено ако си претенциозна дясна партия, чиито малеещи избиратели като че ли предпочитат малко по-дълги послания. 
