Как е, купонясвахте ли яко? Такъв невероятен празник е Трети март, че ако си “истински патриот”, няма как да не се напиеш от мъка, слушайки вълнуващите речи на президента историк, хаха. Много поводи за национална гордост и всенародни празненства:

1. Дядо Иван е дошел да ни освободи поради безкористната си славянска привързаност, в която няма никакви политически подбуди. Хвала на добрия цар!

2. Въпросният цар, който е кръстен Освободител, защото е освободил братския славянски народ, хаха, е получил фамозен подарък за рождения си ден — ПРЕЛИМИНАРЕН договор — от своя дипломат граф Игнатиев (който пък в замяна получил от него нещо като понижение, но и улица на свое име от братския народ).

3. “Великите сили” са ни прецакали, което винаги е повод за гордост. Нищо, че всъщност спазват предвоенните споразумения с Русия.

4. Появил се е прекрасен националистически мит, наречен Сан-Стефанска България, който и в 21. век с трепет повтарят елитни историци и политици, а изключително образовани журналисти от улица “Сан Стефано” през 2008 г. казват, че в предградието Сан Стефано през 1878 г. е сложен край на Руско-турската война, хаха.

Естествено, по-лесно е да се празнува.

(Пък на който му се чете, рекомендувам: Българските национални празници и българският национален идеал и Сан Стефанският мирен договор и неговият принос. Примерно.)