Блогосферата и онлайн медиите днес не са много любезни към вестник “Труд”. Защо ли тези хора не харесват лидера на българската жълта преса? Чак да го наричат “вестника на бай Тошо” — никак не е уважително.

(Най-после да се чуе нещо смислено от/за ФЖМК.)

Славни върхове е имала, има и ще има българската поезия. Добре, че има прогресивни наши вестници като “Труд”, които ни запознават своевременно с постиженията на големите български поети. Ето едно от тях, което е на границата между прочувствената лирика и смелата публицистика. От Любомир Левчев, български поет и най-вече интелектуалец:

На 11 юли, сряда, в ранната утрин, докато слушах пророчествата на птиците, към действителността ме върна един глас, който обичам и ценя. На телефона беше Валерия Велева.
…
Живея уединен в планината, където интелектуалните работи долитат като шум от невидим самолет. Това са въпроси към моя приятел Иван Гранитски. Той знае. Обърни се към него. Валерия продължаваше да негодува.

Любомир Левчев, вестник Труд