Май всеки блог си има поне по един абсолютно ненормален “читател”, който се чувства длъжен да споделя налудността си в коментарите под всеки постинг. Ако деликатно не отговаряш и оставиш лудият човек да излива обърканите си и зле артикулирани мисли, може да се почувстваш направо извисен — все пак даваш възможност на горкия да не се чувства толкова низвергнат и вероятно да смята себе си за значим, показвайки се дори на толкова незначителни места. Пък и в крайна сметка с лудите не е добре да се спори.

Та и аз, уви, си имам един такъв много побъркан “читател”, даже “фен” (той нарича себе си djoni, иначе май се казва Тодор Димитров), който през последните дни освен че коментира всяка тема, почна да го прави и по няколко пъти, и така ми даде прекрасни поводи да тествам разни WordPress плъгини за банване. Полезен опит, без съмнение.

Доколкото ми е известно (понеже моят човек ми е писал и лични писма и се е свързвал с мен във форуми и чрез други хора), когато не си е стоял по цял ден вкъщи, този е бил системен администратор и за съжаление разбира от мрежи. Което означава, че борбата с него е забавна, но продължителна, тъй като полага голямо старание и отделя доста от многото време, с което разполага.

Все пак, за да бъдем полезни на блогърското общество, двамата с djoni ви препоръчваме плъгина WP-Ban, много е приятен. Дава възможност за забрана на IP, IP range, host name, referrer url, при което жертвата въобще не може да отвори сайта ви, а вижда персонализирана страница, в която може да напишетe примерно Fuck off. В случай, че не искате да сте толкова репресивни към клиничните си читатели, използвайте Bannage. Той ви позволява да забраните само коментари на същия принцип, като включва естествено и бан на имена.

Най-сигурно, разбира се, остава решението за пускане на коментари единствено след модерация, заради което (ако се случи в близко време) предварително се извинявам на нормалните читатели.

Новият министър на здравеопазването си имал блог! Последният постинг е от светлата дата Трети март и, както виждате, е много съдържателен.

А сигурно е заради мустаците, но като гледам г-н Желев, ми се струва, че са му сбъркали министерството.

Имам екзистенциален уеб въпрос — един блог, ако не се обновява (почти) всеки ден, престава ли да бъде блог?! Tricky question, нали…

Истински блогове са само микроблоговете, бих казал аз. Вече и динозаврите си водят. (А разни социални мрежи май им правят проблемации.)

Важно съобщение номер 1:
Не съм го писал изрично никъде, защото се подразбира, но: аре, моля ви се, ако ше коментирате, коментирайте малко от малко културно. Моите разбирания за писмена култура са много простовати и почти се ограничават до избора на азбука, който не изисква свръхусилия — при все това днес изтрих таман четири коментара на латиница (защото съм зъл, а и циничен, както ще видите в съобщение номер 2).

Не чак толкова важно съобщение номер 2:
Поради откриването на нови по-доходоносни начини за запълване на времето и пространството, както и на зловещи пропуски в образованието си, авторът (временно) ще намали количеството на текстчетата, появяващи се тук — надява се да е за сметка на качеството и да не предизвика наводнения в цялата страна от сълзите на многобройните почитатели и почитателки.

Най-важното съобщение номер 3 (време за реклама):
Четете (и рекламирайте в) списание Digital World — то извисява духа.

В качеството си на макар и скромен,
но все пак блогър, и аз се почувствах морално задължен да намина на днешната среща/конференция на блогърите, озаглавена БлогCamp 2008. За съжаление имах малко време, но достатъчно да установя, че организаторът Богомил е много дОбър и че блогърите като цяло сме не само умни, но и красиви.

Добих и още персонални впечатления от: една невръстна, но красива, тв репортерка, която зададе на интервюирана въпроса “какво представляват блоговете за днешния човек”; доцент Нели Огнянова, която (преди да посъветва ентусиазираните защитници на Конституцията да четат и запетайките) забрани на един оператор да я снима и му каза да снима младите хора наоколо; Йовко Ламбрев, който се оказа, че може да говори толкова увлекателно, колкото пише, и спечели дори скептици като мен за каузата срещу “наредбата за подслушването в интернет”; Димитър Аврамов, който за час и половина взе думата 4 пъти (!); депутатите Минчо Спасов и Нено Димов, които се държаха толкова неочаквано смислено, че дори не споменаха от кои партии са (а единият май каза, че следи протестите срещу наредбата и в медиите, И в интернет ); спонсорите ABC Design & Communication, FColor, Max Telecom, които се оказа, че освен малоумни реклами, могат да правят и друг тип маркетинг.

Който е стоял повече — бързо да разкаже и да покаже.

Много забавна статия има днес в “Дневник” на тема топ възрастни блогъри. Оказва се, че в Испания една от елитните блогърки наскоро чукнала 95 години.

Първата интересна трактовка от “Дневник” е, че това прави испанската баба най-възрастна блогърка в света. Достоверно звучи. Обаче малко по-надолу в преводния материал се съобщава още един интересен факт - че в Австралия имало дядо блогър на 105 години…

Като посетиш сайта на дядото, пък се оказва, че той е… баба! Това се казва творчески превод.

В защита на природата и свободата на словото. 19 юли 2007 г., 19.30, НДК.

“Странджа”: Да мълча или не?

• Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа
• Ще продължим!

Прочетете целия текст »

От блога на известния български политолог и десен стратег Димитър Аврамов (надявам се, че така се пише на кирилица ).

Властта, уви, (вече ) не е вегетарианска, но защо е с главни букви?!

Възхитителен manual как се пише “успешен постинг” - от Иво Беров. 10 прости правила за начинаещия блогър (”блогаджия, блогар, блогист, блогатор, блогиня, блогаджия“) + пример за успешен постинг:

Събудих се и пръц. Дъхът му ме погали като дъждовно утро вмъкнато под завивките. Огледах се. Космите по някой части от тялото ми се бяха навили по часовниковата стрелка. Други, обаче, се бяха навили обратно на часовновата стрелка. Бахму. В корема ми пърхаха пеперуди.“ Shit” – казах си, аз след което закуската, кафето, четката, зъбите, душа, сер и котката цун гуш. Точно аз котката цун-гуш и Гошо мене / – плющ.
Гешо ме обича, но аз него не. / Може и обратното/. Ех, love.Какво да правя ?
Точно още веднъж Гошо мене плющ, когато се чуха викове и ръмжене. Бахму. Погледнах навън и какво да видя. Wow.
Една кола сгазила градинката на някаква баба, бабата й хапе гумите, а едно теле се качило на покрив и гледа като теле от покрив. Бахму бабата и телето също бахму. Fuck.
Нямам нищо против Бойко Борисов.

Целият постинг за успешните постинги: http://ivoberov.blog.bg/viewpost.php?id=86681