Мат Кътс от Google пише в своя блог какъв добър защитник на личната информация е най-голямата търсачка в света. Един от неговите аргументи е, че (за разлика от своите конкуренти) напоследък в Google са решили да направят анонимни търсенията с давност 18-24 месеца. Освен това, данните, които ви искат, за да си направате акаунт в Gmail, са относително ограничени.

Ако се притеснявате за личните си данни, не се страхувайте от Google, а от интернет доставчика си:

Вашият провайдър има много по-подробни данни за местата, които посещавате в Интернет, знае кой сте и може да се увери в това чрез информацията от кредитната ви карта, и със сигурност има вашето IP. При Google, ако изчистите кукитата и изключите кабелния си модем за минута-две, ще имате съвсем нов IP адрес. Google няма да знае, че това е същият човек, но вашият провайдър ще знае.”

Дискусията под постинга е доста по-интересна (много благородно завиждам )… Един читател например отбелязва логично, че интернет доставчикът, за разлика от Google, не колекционира и не организира получената информация. Друг напомня, че според американските закони Google (като всяка американска компания) няма право да разкрива информацията, която е предоставила на властите.

Идва въпросът Google всъщност не е ли също интернет доставчик с безплатния безжичен достъп, който предоставя засега ограничено. Като се комбинират данните на провайдъра, на търсачката, пощата, онлайн офис-пакета, месинджъра и пр., ще имаме възможност да получаваме доста персонализирана реклама. Ако използваме един и същ доставчик на всички тези услуги, разбира се.

И един български поглед към същите проблеми: Чудо(вище)то Google / web2.0 / tech.

Ето, нека вземем конкретен пример от Google-лексикона: в ред страни изчезват някои думи и имена: White Nationalism, Nazism, Holocaust denial - в Германия и Франция, Falun Gong - в Китай, всичко, свързано с критика на сциентизма – в Америка. Може би така трябва, но каква тогава е радостта от притежаването на една наистина свръхмощна търсачка? Какво я отличава от всяка друга една комерсиална търсачка, готова да свърши за нас единствено това, което реши собственикът й?

На мен все пак ми се струва, че за световната цензура не е добре да обвиняваме световните търсачки. Ако в Китай нямаше тоталитарен режим, а във Франция, САЩ и пр. си избираха по-умни политици, Сергей Брин и Лари Пейдж едва ли щяха да се правят на Биг Брадър.

Мащабно интервю на вeстник “Култура” със Сашо Диков.
Фрагменти:

Копринка Червенкова: Като каза Михнева, се сетих за един бляскав етюд между вас двамата. Явява се в предаването си тя и с леко вдървена усмивка и казва: ‛Тук е моят началник Сашо Диков, който ми каза, че говоря глупости!‛. На което ти отговори: ‛Марго, не ти казах, че говориш глупости, казах ти, че говориш пълни глупости!‛. Голяма атракция беше! В случая кой от двамата играеше роля – началникът или журналистът?

Сашо Диков: И двамата може би.

Копринка Червенкова: А селекционирате ли зрителите, които пускате в ефир?

Сашо Диков: Няма селекция! Който се обади, го включваме. Веднъж един звъни в студиото, вдигам аз телефона и той казва: ‛А, най-после, най-после, дайте ми оня кретен, оня идиот Сашо Диков!‛ Викам: ‛Ето го, аз съм!‛ ‛О, ти ли си? Простак, кретен, идиот, тъпак! Предаването ти е тъпо, загубено, ужас!‛. Казвам му: ‛Вижте какво, аз не мога нищо друго да направя, освен да ви препоръчам да не го гледате! А той: ‛Не мога да не те гледам, бе!‛

Сашо Диков: Футболът е нещо много особено. След рекламата, а може би и преди нея, това е най-идеалното място за пране на пари. Второ, той е най-легитимиращият бизнес. Вижте случая ‛Митал‛. За мен е ясно, че чрез ЦСКА те купуват обществена подкрепа. Заради Кремиковци, разбира се. Ами какво е положението с ‛Левски‛? Кой е там собственикът – Батков ли, Чорни ли – въобще не е ясно… Доскоро Батков твърдеше, че е едноличен собственик на клуба, скоро изведнъж призна, че Чорни още държи 20 % от акциите… Значи, той на времето уж бил подарил на Батков своите акции – това беше версията, пък скоро излезе друга версия. След време може да излезе трета, четвърта, пета версия, един Господ ги знае. Мътна и кървава! Но футболът си стана бизнес, футболът като спорт навсякъде се превърна в огромен бизнес. Остави у нас. И на Запад е така! Ей-го тука интернет, влизаш и залагаш…

Копринка Червенкова: Но защо тогава, Сашо, като знаеш каква е играта, продължаваш да връщаш по 18 пъти един и същи кадър, за да се види там нещо си. Какво следва от това?

Сашо Диков: Виж, моята задачка е да покажа. Да покажа, примерно, че на мача в един от предишните кръгове между ‛Литекс‛ и ‛Рилски спортист‛ има абсолютна дузпа за ‛Рилски спортист‛ – не дадена обаче. Само че никой не иска да пише за това. И знаеш ли по какви причини? Защото, освен всичко друго, Гриша Ганчев е един от най-големите рекламодатели. В което няма нищо лошо, разбира се. Аз съм сигурен, че той дори не ги натиска; те сами се подлагат. Говоря за това, че автоцензурата е същата като преди, абсолютно същата е.

Сашо Диков: Навремето, преди 2-3 години, дадоха някаква антинаграда на ‛МобилТел‛ за недостатъчна публичност на информацията. Вени Марковски ми се обажда: ‛Връчваме тази награда, но не виждаме кой ще я пусне! Затова ела ти.‛ И наистина, само ние плюс Канал 1 в 7 часа сутринта я излъчихме. Е, как тогава да чакаш критика на някой от големите рекламодатели…

Митко Новков: Те май са станали нещо като някогашното Политбюро…

Сашо Диков: Така е! Сега новото Политбюро са рекламните отдели на големите фирми. Ами ‛Пирамида‛ – това какво е? Това журналистика ли е? Само пари! Или ‛Великите българи‛? Може ли величието да зависи от парите?! Защото всеки sms е пара. Не може величието да се определя само от този, който има възможност да праща sms-и. Не може всичко да е пари! Ясно е, че в една комерсиална телевизия главното са парите. Но трябва да има и друго, все пак… Казвам му на Нико Тупарев: ‛Да, гениални са ти екипите, гениални са ти ходовете, но защо на основата на простотията и гадорията, да му се не види?!‛ ‛Ей, вика, братче, няма друг начин, знаеш ли какво е да се бориш с Би Ти Ви?‛.

Цялото интервю: Има и щастливи журналисти…

Забавна статия за забавна личност: Лудият спамер І spam І профили

И аз протестирам срещу ежедневния спам, който изхвърля под път и над път (не само в Интернет) този комичен кандидат за евродепутат Добри Божилов. Според авторката на горната статия, проблемът е по-скоро клиничен, но е интересно дали би могъл да стане съдебен. Доколкото ми е известно, Законът за електронната търговия третира само кореспонденцията по електронна поща, така че ако бях депутат, бих предложил една законодателна поправка “Божилов” (може да се нарече и “Апостол Апостолов” по името на един много луд “астролог”), която да криминализира и другите видове спам/флууд.

Btw, сайтът на вестник “Култура” има отчайващ вид.