Не, че някой ще се развълнува, но да предупредя, че за неизвестен период от време блогът ще бъде зарязан от своя стопанин. Довиждане и до нови срещи, уважеми зрителе.

Повест
Атанас Далчев
Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
“Стопанинът замина за Америка.”
�? аз съм сам стопанинът на къщата,
където [...]

Прочетете целия текст »

Константин Павлов
Няма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.
Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
“Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив…”
�? ми се усмихва.
Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.
�? ме дави непозната гадост.
Сяка�? ме [...]

Прочетете целия текст »

Поетичното произведение долу е малко старо, но като закъсняло лично литературно откритие се чувствам длъжен да го споделя с вас. Няма как този художествен текст да не възбуди интереса на любопитния читател и ценител на високата българска поезия. Текст, достоен да попадне в рубриката “Без коментар”. Той е толкова силен, че няма нужда от сложен [...]

Прочетете целия текст »