Мащабно интервю на вeстник “Култура” със Сашо Диков.
Фрагменти:
Копринка Червенкова: Като каза Михнева, се сетих за един бляскав етюд между вас двамата. Явява се в предаването си тя и с леко вдървена усмивка и казва: ‛Тук е моят началник Сашо Диков, който ми каза, че говоря глупости!‛. На което ти отговори: ‛Марго, не ти казах, че говориш глупости, казах ти, че говориш пълни глупости!‛. Голяма атракция беше! В случая кой от двамата играеше роля – началникът или журналистът?
Сашо Диков: И двамата може би.
Копринка Червенкова: А селекционирате ли зрителите, които пускате в ефир?
Сашо Диков: Няма селекция! Който се обади, го включваме. Веднъж един звъни в студиото, вдигам аз телефона и той казва: ‛А, най-после, най-после, дайте ми оня кретен, оня идиот Сашо Диков!‛ Викам: ‛Ето го, аз съм!‛ ‛О, ти ли си? Простак, кретен, идиот, тъпак! Предаването ти е тъпо, загубено, ужас!‛. Казвам му: ‛Вижте какво, аз не мога нищо друго да направя, освен да ви препоръчам да не го гледате! А той: ‛Не мога да не те гледам, бе!‛
Сашо Диков: Футболът е нещо много особено. След рекламата, а може би и преди нея, това е най-идеалното място за пране на пари. Второ, той е най-легитимиращият бизнес. Вижте случая ‛Митал‛. За мен е ясно, че чрез ЦСКА те купуват обществена подкрепа. Заради Кремиковци, разбира се. Ами какво е положението с ‛Левски‛? Кой е там собственикът – Батков ли, Чорни ли – въобще не е ясно… Доскоро Батков твърдеше, че е едноличен собственик на клуба, скоро изведнъж призна, че Чорни още държи 20 % от акциите… Значи, той на времето уж бил подарил на Батков своите акции – това беше версията, пък скоро излезе друга версия. След време може да излезе трета, четвърта, пета версия, един Господ ги знае. Мътна и кървава! Но футболът си стана бизнес, футболът като спорт навсякъде се превърна в огромен бизнес. Остави у нас. И на Запад е така! Ей-го тука интернет, влизаш и залагаш…
Копринка Червенкова: Но защо тогава, Сашо, като знаеш каква е играта, продължаваш да връщаш по 18 пъти един и същи кадър, за да се види там нещо си. Какво следва от това?
Сашо Диков: Виж, моята задачка е да покажа. Да покажа, примерно, че на мача в един от предишните кръгове между ‛Литекс‛ и ‛Рилски спортист‛ има абсолютна дузпа за ‛Рилски спортист‛ – не дадена обаче. Само че никой не иска да пише за това. И знаеш ли по какви причини? Защото, освен всичко друго, Гриша Ганчев е един от най-големите рекламодатели. В което няма нищо лошо, разбира се. Аз съм сигурен, че той дори не ги натиска; те сами се подлагат. Говоря за това, че автоцензурата е същата като преди, абсолютно същата е.
Сашо Диков: Навремето, преди 2-3 години, дадоха някаква антинаграда на ‛МобилТел‛ за недостатъчна публичност на информацията. Вени Марковски ми се обажда: ‛Връчваме тази награда, но не виждаме кой ще я пусне! Затова ела ти.‛ И наистина, само ние плюс Канал 1 в 7 часа сутринта я излъчихме. Е, как тогава да чакаш критика на някой от големите рекламодатели…
Митко Новков: Те май са станали нещо като някогашното Политбюро…
Сашо Диков: Така е! Сега новото Политбюро са рекламните отдели на големите фирми. Ами ‛Пирамида‛ – това какво е? Това журналистика ли е? Само пари! Или ‛Великите българи‛? Може ли величието да зависи от парите?! Защото всеки sms е пара. Не може величието да се определя само от този, който има възможност да праща sms-и. Не може всичко да е пари! Ясно е, че в една комерсиална телевизия главното са парите. Но трябва да има и друго, все пак… Казвам му на Нико Тупарев: ‛Да, гениални са ти екипите, гениални са ти ходовете, но защо на основата на простотията и гадорията, да му се не види?!‛ ‛Ей, вика, братче, няма друг начин, знаеш ли какво е да се бориш с Би Ти Ви?‛.
Цялото интервю: Има и щастливи журналисти…
Ключови думи: вестник Култура Сашо Диков телевизия футбол
