Май всеки блог си има поне по един абсолютно ненормален “читател”, който се чувства длъжен да споделя налудността си в коментарите под всеки постинг. Ако деликатно не отговаряш и оставиш лудият човек да излива обърканите си и зле артикулирани мисли, може да се почувстваш направо извисен — все пак даваш възможност на горкия да не се чувства толкова низвергнат и вероятно да смята себе си за значим, показвайки се дори на толкова незначителни места. Пък и в крайна сметка с лудите не е добре да се спори.

Та и аз, уви, си имам един такъв много побъркан “читател”, даже “фен” (той нарича себе си djoni, иначе май се казва Тодор Димитров), който през последните дни освен че коментира всяка тема, почна да го прави и по няколко пъти, и така ми даде прекрасни поводи да тествам разни WordPress плъгини за банване. Полезен опит, без съмнение.

Доколкото ми е известно (понеже моят човек ми е писал и лични писма и се е свързвал с мен във форуми и чрез други хора), когато не си е стоял по цял ден вкъщи, този е бил системен администратор и за съжаление разбира от мрежи. Което означава, че борбата с него е забавна, но продължителна, тъй като полага голямо старание и отделя доста от многото време, с което разполага.

Все пак, за да бъдем полезни на блогърското общество, двамата с djoni ви препоръчваме плъгина WP-Ban, много е приятен. Дава възможност за забрана на IP, IP range, host name, referrer url, при което жертвата въобще не може да отвори сайта ви, а вижда персонализирана страница, в която може да напишетe примерно Fuck off. В случай, че не искате да сте толкова репресивни към клиничните си читатели, използвайте Bannage. Той ви позволява да забраните само коментари на същия принцип, като включва естествено и бан на имена.

Най-сигурно, разбира се, остава решението за пускане на коментари единствено след модерация, заради което (ако се случи в близко време) предварително се извинявам на нормалните читатели.

От 3-4 седмици гадни спамъри започнаха да засипват този блог със спам. Най-много си харесват постинга с клипа на Die for Metal, не знам защо. Ясно, че целият текст е на английски, но и други постинги има такива… Спамърите меломани пишат коментари с по 1-2 думи, които Akismet, вграден по подразбиране в Wordpress, не сакционира: cool, nice, interesting, great и пр. “Авторите” са със забавни гръцки (и все мъжки ) имена като Athanasios, Demetris, Kypros… Има и един Aristotel, но него анти-спам филтри не го ловят…

След като триенето на коментари почна да ми отнема повече време от писането на постинги, взех радикалната мярка да инсталирам Spam Karma 2. Както казва един по-известен блогър - струва си! По принцип не съм фен на програми, които се правят на по-умни от мен и имат сума ти функции, които не само че не бих използвал, ами не бих имал време да погледна… но този плъгин засега ми реши проблемите. Единствената грешка, която май извърши, е, че вкара домейна blogspot.com в черния си списък. Важното обаче е, че всичките cool коментари въобще не стигат до фронтофиса, въпреки че спамърите не мирясват. Та ако само Akismet не е достатъчен на вашия Wordpress, пробвайте Spam Karma… А ако някой коментар тук не ви се е появил - няма нищо лично!

По молба на Антония, пускам локализираната от мен версия на WP-Contact Form - форма за контакт за Wordpress 2.0 +.

Официалният сайт на оригинала е http://www.douglaskarr.com/projects/wp-contactform. Всъщност и той не е съвсем оригинал, а ъпгрейд на вече неподдържан първообраз, с добавен анти-спам въпрос.

До вчера бях локализирал само външния вид, днес си поиграх и с админските настройки, така че версията неусетно стана 2.0. Единствените други промени май са размерът на полетата и оцветяването им. Ако случайно откриете някакви бъгове, сигнализирайте през формата за контакти.

Плъгинът, разбира се, е open-source отвсякъде.

Download: WP-Contact Form BG version 2.0 (7KB)

Блогът днес с гръм и трясък излиза официално от бета-версия. За 2 месеца и половина го докарахме до общо-взето приличен вид и вече почти e дебъгнат. Инсталирах маса плъгини, повечето, от които се оказаха безполезни. От десетината останали любимите са ми този за емотиконите, които ръся безразсъдно, където ми падне , и тези, свързани със SEO - за тайтъли, url-та, тагове и пр.

Последната инсталирана добавка е формата за контакт, с която също доста се измъчих, докато кирилизирам. Като става дума за локализация, най-голяма радост ми е форматът на датата, която вече изглежда съвсем читаво и съвсем по родно след помощта на един истински дивелъпър - Стоян от IDG.BG.

А преди излизането от бета, късно снощи щеше вместо официално рождение, да празнувам кончината на сайта, пак заради един отвратителен плъгин за кеширане, който не искаше да се деинсталира. За половин час нямаше сайтче, но важното е, че всичко приключи добре.

Понеже съм фен на тестването на всякакви плъгини, сега планирам да добавя още няколко за по-голяма интерактивност: изпращане по e-mail, принтиране, оценка на статиите, tag cloud… Ако имате да препоръчате още някой, ще ви бъда благодарен.

След още 2 седмици ще приключи и тестовия срок за хостинг провайдъра SuperHosting, който досега не е създал пукнат проблем, а в двата случая, когато общувах със съпорта, той действаше бързо.

Между другото, ако ви харесва сайта, може да гласувате за него в BGTop, или да използвате споменатата форма за контакт, за да си разменм линкове.

Както се казва в края на такива лирически уводи, приятно четене!

Днес успешно мигрирахме едновременно към по-готина тема на WordPress - I feel dirty,  и към по-надежден хостинг-доставчик - СуперХостинг. Засега и двата избора са в тестов период… темата ме кефи доста, но като нищо може да я сменя веднага, щом мерна по-хубава, а хостингът - след месец, тъй като си платих само за толко (май беше цели 5 лв.).

Между другото, бях тръгнал да пазарувам от ICN, благодарение на добрите отзиви от Bloody, обаче в последния етап на плащането се оказа, че хората мислят локално и не искат да им преведа парите си чрез международна кредитна карта, а предпочитат местните колоси ePay. (На тях няма да им сложа линк, но някой път ще им отделя много специално внимание!)

СуперХостинг пък бяха достатъчно предприемичиви, за да ми вземат по интернационален път крупната сума за месечния абонамент, но лекичко се забавиха с активирането на услугата, което вместо за обявените 15 минути, се случи след 7-8 часа - естествено някъде сутринта, когато хората отиват на работа. Предвид, че беше събота, бях подготвен да чакам и повече, тъй че бях приятно изненадан…

So far, so good.