— Обаче всичките сте избрали най-доброто време да се научите да стреляте.
— Защо, най-малко хора ли има днес?
— Не — най-пълно е по това време.
…
— Сега единият ще трябва да излезе, щото има три писти само.
— А може ли пак тук, но отстрани да гледам?
[Артистична пауза.]
— Знаеш ли, понякога почва да ме е яд, че съм българин. Ако работя с чужденци, не трябва да повтарям нищо. На някой англичанин като му кажа, че трябва да излезе, излиза, без да задава въпроси…

Ако искате да се срещнете с този забележителен представител на европейската цивилизация, който работи раздавач на патрони, заповядайте на стрелбището в софийския квартал “Мусагеница”. Аз не успях да се задържа дълго, защото възникна реална опасност от заглушаване на гърмежите с глас, въпреки почти социалистическото ми уважително и иначе много търпеливо отношение към обслужващия персонал.

Между другото, всички наблюдатели откриха силна визуална прилика на този много прост и комплексиран тъпанар, който се държеше, като че се намира в казарма, с един прочут български политик.

(0 гласа)

 Loading ...

Постингът "Без въпроси" е публикуван на 21 октомври 2008 г., вторник, 21:32 ч. в категория (Безоб)Разни. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.