— Обаче всичките сте избрали най-доброто време да се научите да стреляте.
— Защо, най-малко хора ли има днес?
— Не — най-пълно е по това време.
…
— Сега единият ще трябва да излезе, щото има три писти само.
— А може ли пак тук, но отстрани да гледам?
[Артистична пауза.]
— Знае�? ли, понякога почва да ме е яд, че съм българин. Ако работя с чужденци, не трябва да повтарям нищо. На някой англичанин като му кажа, че трябва да излезе, излиза, без да задава въпроси…

Ако искате да се срещнете с този забележителен представител на европейската цивилизация, който работи раздавач на патрони, заповядайте на стрелбището в софийския квартал “Мусагеница”. Аз не успях да се задържа дълго, защото възникна реална опасност от заглу�?аване на гърмежите с глас, въпреки почти социалистическото ми уважително и иначе много търпеливо отно�?ение към обслужващия персонал.

Между другото, всички наблюдатели откриха силна визуална прилика на този много прост и комплексиран тъпанар, който се държе�?е, като че се намира в казарма, с един прочут български политик.