Не, че някой ще се развълнува, но да предупредя, че за неизвестен период от време блогът ще бъде зарязан от своя стопанин. Довиждане и до нови срещи, уважеми зрителе. 
Ключови думи: ДалчевПовест
Атанас Далчев
Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
“Стопанинът замина за Америка.”
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
“Стопанинът замина за Америка.”
(3 гласа, средно: 6 от 6)
Loading ...
Чиче, в теб дреме един неосъзнат фен на Depeche Mode
Miki Sipilainen
10 септември 2007 г.
Life it seems, will fade away
Drifting further every day
Getting lost within myself
Nothing matters no one else
I have lost the will to live
Simply nothing more to give
There is nothing more for me
I need the end to set me free
Things are not what they used to be
Missing one inside of me
Deathly lost, this can’t be real
Cannot stand this hell I feel
Emptiness is filling me
To the point of agony
Growing darkness taking dawn
I was me, but now he’s gone
No one but me can save myself, but it’s too late
Now I can’t think, think why I should even try
Yesterday seems as though it never existed
Death greets me warm, now I will just say good-bye
JameZ
10 септември 2007 г.
In Your Room
In your room
Where time stands still
Or moves at your will
Will you let the morning come soon
Or will you leave me lying here
In your favourite darkness
Your favourite half-light
Your favourite consciousness
Your favourite slave
In your room
Where souls disappear
Only you exist here
Will you lead me to your armchair
Or leave me lying here
Your favourite innocence
Your favourite prize
Your favourite smile
Your favourite slave
I’m hanging on your words
Living on your breath
Feeling with your skin
Will I always be here
In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave
I’m hanging on your words
Living on your breath
Feeling with your skin
Will I always be here
Personal Jesus
10 септември 2007 г.
И кога се връщаш от Америка, да те посрещнем на летището?
Анна
3 октомври 2007 г.
сигурно на 10 номеври
анонимен
11 октомври 2007 г.