– Белчо, ти от човещина не разбира?, умори много Сиву?ка! Нали, Сиву?ке? – заговори им той.
А Сиву?ка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и ди?аха тежко. От устата на Сиву?ка капе?е пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сиву?ке-слабу?ке? Сърцето ти плаче, миличка…*
Най-прекрасните лекари, за които съм чувал някога, се оказаха ветеринари… Със сигурност досега не бях виждал такова чове?ко отно?ение към друг пациент, каквото имаха те към моето коте. Въобще не мога да разкажа колко са готини и отдадени на работата тези чудни млади лекари… Например трима от тях се заемат с тричасова, явно свръхсложна, операция, за която единият е извикан по спе?ност (насред Великден, след всички дежурства), докосват и приказват на котето мило и внимателно като на бебе… и дори ви закарват до вкъщи с личния си автомобил, за да не изстине то на път до таксито. Да се неначуди човек…
Клиниката се нарича Есковет и се намира в квартал “Надежда”.
———–
*Елин Пелин, На браздата
(Чакам писмо на кретените от Труд, че имат авторски права върху Белчо и Сиву?ка.)
Постингът "Човещина" е публикуван на 20 April 2009 г., Monday, 14:36 ч. в категория (Безоб)Разни. Можете да проследите всички коментари по тази тема чрез RSS 2.0.
Вашето мнение