Никак не обичам да слу�?ам кой за кого ще гласува, а още повече не обичам някой открито да ме агитира и разяснява истините за политиката по света и у нас. Не обичам да ми посочват този и този политик и да ми казват “гласувай за тоя”, не за оня, да ми разказват как единият бил истински мафиот, а другият поне месия. Да ми сравняват кой какво е ограбил, когато е управлявал, колко от кандидатите на едните са представители на Държавна сигурност, колко от другите носят черни костюми с бели чорапи и мири�?ат на чесън.

Не обичам да ми казват, че ако не гласувам аз, ще спечелят “турците”.

Не обичам да гласувам, за да избирам по-малкото зло, да гласувам с погнуса, да гласувам за комунистите, за да не дойдат фа�?истите. Не обичам теорията за “изкуството на възможния компромис” и не обичам нахалната теза, че “няма морал в политиката”. Не обичам да гледам как хора, които съм идеализирал, подлагат себе си и избирателите си на всякакви унижения, вместо да се оттеглят поне временно.

Не обичам да ме убеждават, че е нормално и правилно да се съюзява�? с някого, когото до съвсем скоро си наричал “мутра”, а той теб “разбойник”. Не обичам да гласувам за бъдещите коалиционни партньори на някой неграмотен селяндур, който е бил теолохранител на Тодор Живков и се гордее с участието си във “Възродителния процес”, но твърди, че е “антикомунист”.

Съвсем не обичам да ми казват, че ТРЯБВА да гласувам – защото от това зависи моето бъдещето, това на децата ми и на клетата ми държава.

НО още повече не обичам, не искам и не мога да гледам години наред: президент, наречен Гоце; премиер, наречен Дмитриевич Стани�?ев; министър на културата, наречен майор Деянов; прокурор, наречен Спартак; министърка по евро-не-знам-си-кво с прическа на ромб, колосана поличка и бело герданче; министър на образованието, който нарича стачката на учителите “седенка” и с говежда радост цитира ученически “бисери” пред заливащи се от кикот също полуграмотни репортерки; кандидат за евродепутат, който така безочливо лъже във всички телевизионни студия, че ти се приисква да си на мястото на водещия, за да му забие�? �?амар през лицето.

Не искам още 4 години да слу�?ам за Батко и Братко, братя Галеви, Черепа, Запалката, за подарявани гори и системно унищожавани планини и морски брегове. Не искам повече да чета за “най-корумпираната държава в Европа”, да слу�?ам налахни и напълно бездарни ченгета, представящи се за “интелектуалци” и общественици”, които говорят за морал, съвест и крещят “да живее отечеството”, докато се наливат с безплатна ракия от скута на партията-майка.

Не мога да не гласувам срещу този преминаващ всякакви естетически граници ужас — въпреки съмненията колко добри са “добрите” и отвращението от близостта им с някои, които хич не изглеждат по-красиво от Гоце, Дмитриевич и Тато.

Поне на европейските избори обаче съм сигурен кой е добрият цвят отново — и ще бъда с чиста съвест, защото мога да гласувам (преференциално) за човек, в когото наистина вярвам и познавам достатъчно.

(За протокола и пропагандата: бюлетина номер 11, кандидат номер 5.)

————
*We hate Chelsea!