Константин Павлов
Ключови думи: поезия Константин ПавловНяма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
“Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив…”
И ми се усмихва.Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.И ме дави непозната гадост.
Сякаш ме целуват похотливо
бебета с мустаци и бради.
(2 гласа, средно: 6 от 6)
Loading ...
Брадатите бебета са яки!
Човече, един безплатен съвет - Choose life.
Джордж
25 юли 2007 г.
Няма особено значение, но при мен в оригинала е “Гоя”.
Капричио
29 юли 2007 г.
Срам и позор!
Веднага поправям. И в моята книга заглавието е без Й… Ама нали съм мързелив и най-нахално копи-пейстнах от ЛитерНет. 
sasho
29 юли 2007 г.